Аз, грешният Иван

Аз, грешният Иван[Ebook] ➦ Аз, грешният Иван ➥ Николай Светлев – Oaklandjobs.co.uk Алтернативно житие на св Иван РилскиКогато прочетох „Аз грешният Иван“ от Н Светлев направо се почувствах г Алтернативно житие на св Иван РилскиКогато прочетох „Аз грешният Иван“ от Н Светлев направо се почувствах горд че съм българин Книгата отмина в мълчание Любомир Николов в интервю с Мария Станкова в началото на гКнигата разгръща реалистично последователно компетентно и убедително историята на Иван Рилски небесния покровител на българския народ светеца и отшелника чиито живот е потънал в анонимността на отминалите векове Любен Дилов„Аз грешният Иван“ е обявена почти единодушно за най добра българска фантастична книга за г Самият аз я считам за най добрата българска книга на която съм попадал – фантастична и не само; Аз, грешният Epub / рамо до рамо с „Време разделно“ – и дори по концентрирана разтърсваща и общочовешка понякога И разбира се българска – много българска толкова много че дори космополит като мен не може да не почувства трепета на националната гордост – и да не се ядосва за съвършената непреводимост на „Иван“Калин Ненов в кратко предисловие преди интервю с автора Пълния текст на интервюто може да прочетете в списание „Тера фантастика“ бр или тук. Вметка от октомври 2020 г Ако сте в София на 19 октомври заповядайте на премиерата на „Аз грешният Иван“ в новото му допълнено издание Или си го поискайте по всяко време Една от най силните родни книги които съм чел – рамо до рамо със „Слънце недосегаемо“ и „Време разделно“ – понякога даже по концентрирана разтърсваща и общочовешка И много българска – толкова много че дори космополитът у мен не може да не почувства трепета на националната гордост А преводачът – да не се ядосва за съвършената непреводимост на „Иван“Покрай номинацията в „Книгата която ме вдъхновява“ си припомних един пространен разговор който водихме с автора преди десетина години Повечето мисли там са все така нужни ни Добавка от август 2020 г Докато я препрочитам за новото издание което подготвяме с Човешката библиотека си набелязвам любими моменти Николай Светлев е единственият български автор за когото се сещам да обръща внимание колко двойнствена сложна и смесена е вярата ниОще от невръстно сополиво хлапе усещах обаче че не съм като останалите и не мога да спасявам като тях само тялото си Те също го усещаха и като ме виждаха такъв замаян и отнесен страняха от мен и ми се подиграваха А понякога ме замеряха с камъни дюдюкаха и крещяха обиди подире миИ на мен ми ставаше много тежко но душата ми устояваше и устискваше по български и не ми даваше да заплача Дори когато вечер мама ме утешаваше скришом от татко и ми шепнеше да се уповавам на Бога който всекиму ще въздаде заслуженотоА какво можеше така да настървява връстниците ми срещу мен като аз само исках да знам защо? Защо расте тревата защо водата тече отгоре надолу а пък се вдига после в облаците защо се раждат хората и защо умират?Но в Скрино имаше само двама човека с които можех да говоря по тези въпроси За жалост те пък не се понасяха помежду сиЕдиният бе селският поп Драган който пиеше вино като триглав змей но понеже пасях и неговия добитък ме изучи криво ляво да сричам и пиша на новата ни азбука И макар да бях невръстен ставаше ми страшно понякога като проумявах каква велика сила е скрита в писанията БожииСъщите страшни тръпки ме побиваха когато се срещах и с другия – едноокия езически колобър дядо Темар който живееше вдън джендемите страховити в една ужасяваща пещера За него говореха че може да се превръща във вълк да лети като сокол и да пълзи като змия Но пред мен никога не бе правил нищо такова само ме гледаше с огненото си око и когато отговаряше на въпросите ми не мърдаше устни а аз всичко чувах Един ден не се сдържах и го запитах– Кажи ми дядо Темаре защо ти не си като другите хора а имаш само едно око по средата на челото?– Ех мъниче Оване нима и ти си като другите хора дето гледат а не виждат? Та аз имам седемдесет и седем очи – отвърна той и аз чудодейно се озовах в яките му ръчища на една педя от чудовищното му лице– Гледай гледай сега в окото ми и какво виждаш?Виждах лудите дълбини на света как бляскаха в седемдесет и седем рубинови зеници събрани в една Неземна сила струеше от тях и напираше да ме помете в ада на езичеството– Не зови напразно Неговото име защото и аз съм Негово творение както си и ти мъниче защото Бог е един – И това го каза не благочестив християнски свещеник а изродът човешки Темар отритнатият от света колобър на ТанграПосле той ме пусна от ръцете си също без да усетя а от пещерата тозчас изпълзя огромният смок Варен следван от черния вълк Куртю който беше едър колкото магареЗнаех какво трябва да направя защото го бях сторвал десетки пъти Яхнах могъщия врат на Куртю Варен се уви около тялото му и с три скока само се озовахме в долчината дето пладнуваше кравето стадо на половината СкриноИ от висините като камък падна соколът Догу който вардеше кравите докато аз говорех с ТемарСлед това смокът Варен изсука всичкото мляко от виметата на дванадесетте крави на попа Драган – изду се като беломорски мях През това време Куртю виеше първобитната си вълча песен а Догу му пригласяше с пронизителните писъци на предвкусваната радостЗащото те не бяха обикновени животни както не бе обикновен и господарят им Те всичките се хранеха само с мляко и през зимата гладуваха по четири месеца без да умратКогато смокът Варен допълзеше горе до пещерата увиваше се гальовно около Темар и първом нему вливаше с раздвоения си език тънка бяла струйка в ощърбавялата уста а после го правеше и с останалитеТази своя храна споделяха по братски като най малко оставаше за сокола Догу който бе най дребенИ винаги пиеха млякото на попа Драган а другите крави не закачаха и за мен това бе магия някаква Как така Христос Вседържителя не види че неговото мляко отива в гърлата на гнусните твари и еретика неверенПривечер когато връщах стадото към село кой знае как виметата на поп Драгановите крави бяха по напращели от тези на другите добичета И аз пак се чудех на тая нова магия – как старият ни български бог Тангра дава ей така своето мляко на челядта на Христовия служител? А тая сцена е толкова милаО Яна Яна ЯнаОт теб разбрах величието на човешката душа когато тя е озарена от силата на любовта Не онази любов към благия Христос и всемогъщия Бог Вседържител с техния Свети Дух а любовта между грешните човециВие как си мислите чедца мои че дори да е на десет години не може човек да хлътне безпаметно в бездната на любовта и да стори в нейно име невиждани чудеса? Пред които помръква примерът на древните героиВярвайте това става и във вашите времена както ставаше когато аз бях дете Както е било откакто свят светува Защото човешката любов и саможертва в името на любимия Човек е най правият път към лоното на Бога и живота веченА първия път когато видях Яна в греховните времена на моето детство тя бе гола голеничка като диво животно И се плацикаше сам самичка в един бисерен вир на синьоструйната Струма Смееше се с пълно гърло от радост бронзовото ѝ телце се рееше като мряна рибка из кристалните води а косата ѝ приличаше на мокра златна копринаАз я гледах скришом затаил дъх зад крайбрежния шубрак и усещах че присъствам на някакво страховито тайнство Защото за пръв път в живота си виждах голо момиче и всичко бе толкова хубаво Краката ми бяха омекнали сърцето ми биеше сякаш бях качил с тичане целия Руен А очите ми бяха заковани в прекрасните очертания на незнайното самодивчеНо и Бог гледаше отгоре и ми повеляваше да не се крия така в грях Трябваше да събера всичката си прехвалена смелост за да се изправя в цял ръст и да не се поддавам повече на скритото изкушениеА тя като ме съзря нито писна нито хукна да бяга само се изправи в топлата августовска река и попита чисто по детски– Ти кой си малки юначе?Аз стоях като треснат от гръм защото без срам и свян а с невинност Божия тя се приближаваше към мен и миг преди да хвана протегнатата ѝ ръка успях да смотолевя някак– Амчи аз съм Иван Говедарчето от Скрино паса кравите тук тъдява– Колко си смешен и целият си вир вода от пот – изкиска се тяА то потта ми бе от срам и неловкост и всичко онова което омайваше главата ми преди малко се бе изпарило И бях глътнал и ума и думаАз безстрашният непобедим воин– А аз се казвам Яна ела де влез да се изкъпеш и ти – Тя вече ме дърпаше към водата а пък на мен ми се щеше направо да се удавя– Ама теб не те ли е страх да се цамбуркаш сама така тука? – най искрено се облещих – А от мен поне не те ли е страх?– От теб ли да ме е страх че ти целият трепериш брей как го измисли А и аз не съм сама тука само да свирна голям зор ще видишТук вече аз се ядосах и на нея и дваж повече на себе си и рекох– Свирни де само преди това гледай да не те напляскам по голото дупеА тя се усмихна лукаво и взе че свирнаТутакси иззад близката скала изскочи със страховит вой огромният черен Куртю и ако някой друг бе на мое място сигурно щеше да се насере от страх но аз въздъхнах с облекчение– Куртю Куртю ела насам батьовата – викнах колкото ми глас държи и безстрашното чудовище на Темар прецапа вира и ме близна ласкаво по бузата– Ей ти да не си Ован дето дава на дядо Темар мляко? – погледна ме с възхищение Яна– Нали ти казах че съм Иван Говедаря само дядо Темар ми вика Ован както е по старите ни обичаи– И аз ще ти казвам Ован така пò ми харесва– Ти да не би да си езичница?– И като съм езичница какво нали всичко си имам – фръцна се тя както си беше гола голеничка и на мен очите ми отново се превъртяха навътре – Хайде събличай се християнино и ела да си играем във водата– Срам ме е – заопъвах се аз но много ми се искаше да цамбурна във вира толкова беше жежко– И от какво да те е срам че имаш пишка ли? То и Куртю има и магарето има и биковете имат пък не ги е срамТогава се сетих за онази история за Адам и Ева в Рая преди грехопадението когато не ги било срам да ходят голи И всичките ми християнски терзания тупнаха на брега на Струма заедно с конопените ми гащиА водата бе ласкава като милувката на мама като блажено послание от Божиите уста като предчувствие за вечна благодатАх така се плискахме и гмуркахме двамата така се щипехме и гъделичкахме че щяхме да се изподавим от смях И всичко се бе отдалечило и стопило И аз не бях момче а тя не бе момиче а моите нещастни крави кой знае къде вълците ги ядяхаНай накрая когато устните ни вече бяха сини от студ и пръстите на ръцете и краката ни се бяха сбабичосали от водата припълзяхме като два гущера на припек върху отсрещната топла скала– Олеле Оване гладна съм като вълк от три дни съм при дядо Темар но той нищичко не кусва а и добичетата му нищо не ядат та аз само малини и боровинки нагъвамСлава Богу помислих си добре че поне тя не пие мляко от устата на смока Варен И без да кажа ни дума прецапах отново реката взех си дрехите и торбичката и потеглих назад до скалатаА Яна се бе вече облякла в дълга власена риза и седеше прегърнала колената си Куртю бе проснал огромната си глава до нея и примигваше сънливоБръкнах в торбичката извадих комата ръжен хляб и бучката сирене и ги подадох на Яна– Нà яж аз през това време ще се облека– Така си по хубав Оване само дето пишката ти е много смешна– И на мен твоята ми се видя много смешнаИ двамата се разсмяхме от все сърце както могат да се смеят само децата Романът все така успява да ме издига – нагоре нагоре нагоре– Дай ми Златния камък Кана Субиги – протегна към него Баян Магесникът треперещи от вълнение ръцеСимеон бръкна в пазвата си и извади проклетата златна топка която обърна живота ми наопаки И тогава за пръв път я видях в кървавите отблясъци на обредния огън Тя висеше във въздуха и се въртеше чудодейно и с равна скорост между дланите на колобъра– Какво виждаш между ръцете ми Оване? – бе неговият въпрос– Кръгло парче злато незнайни – отвърнах аз– Не Оване това е златният образ на нашата Земя такава каквато се вижда от дълбините на небесата– Че тя земята е плоска а не кръгла – не се сдържах аз– Иди тогава горе и я виж сам с очите си – прошепна вдъхновено върховният колобърИ внезапно огън неземен избухна от окото на сокола върху главата муИ тялото ми остана в недрата на свещената скала Мадара а взорът ми не очите ми литнаха на възбог И първо видях като птица отгоре бялото каменисто плато и човешките градежи които приличаха на черупки сред мощта на естеството и стихиите После и те се изгубиха в неразличима мозайка виждаше се само златното на нивята и зеленото на горите Но този полет нагоре нямаше крайНадигаше се взорът ми още по нависоко и Земята вече не бе равна пита а огънато от Божията ръка разноцветно гумно А и въздухът също се виждаше като синьо сияние по изкривения хоризонтАла щом влязох във вечния мрак тя родната изскочи пред мен цялата И наистина бе като едно огромно кълбо което се крепеше в нищото на Мрака и Хаоса И светеше с животворна бледосиня светлина И това го виждах с очите си и бе истинското Божие или Сатаново творение а не онези дивотии дето ги разправяше поп Драган или онова което проповядваха многоучените мъже в ПреславПосле става още по интересно но ще почакате да пуснем пълния откъс в сайта на ЧоБи ; Мястото свърши – продължаваме тук Има книги които те разтърсват потрисат и преместват събирателната ти точка Аз грешният Иван определено е сред тях Ако някой ви каже че си нямаме майстори на магическия реализъм не му вярвайте Ники Светлев безспорно е сред тях Събитията в книгата умело преплитат християнски и тангрически ритуали реалност и измислица мистика и магия любов и омраза добро и зло принуждавайки те да погледнеш на света по друг начин Не задължително по различен но с много повече вглеждане в себе си А когато погледнеш навътре и надълбоко няма как да не достигнеш истинското си азОт една страна съжалявам че по рано не попаднах на книгата от друга може би така е било по добре Защото за да четеш тази книга трябва да си готов Както казва Любен Дилов Това не е роман за чужденци изтъкващ малко известни но задължителни за самочувствието ни пред света жития а талантлив изваян характер на търсещия истината човек И наистина Аз грешният Иван наред с по разпространените за светеца легенди съдържа и доста апокрифни материали умело преработени в романа Не знам каква част от тях се базира на реално съществуваща книжнина но майсторството с което са преработени ни убеждава в тяхната истинностА ако все още не сте разбрали това е животописът на Иван Рилски през погледа на Ники Светлев Неформално книгата се явява последна част на трилогията му за Доброто и Злото но спокойно може да се чете без да сме минали през Всичкият блясък на Злото и Приказка за непобедимото Добро Действието започва още от ранното детство на светеца в Скрино и в самото начало ни става ясно че той и брат му Калин имат огромен потенциал Постоянните конфликти между двамата братя далеч надвхърлящи детските кавги постепенно прерастват в борба между Съзиданието и РазрухатаИсторията проследява прелюбопитните години които Иван прекарва сред царските багатури където става един от първите люде на цар Симеон Тук е и първото му сериозно изпитание защото трябва да избира между мирската власт и пътя на Бога възможност най сетне да победи брат си с неговите средства и да се издигне наистина високо в човешкия свят Но дали живеейки в палати и облечен в сърма и коприна би бил по близо до Истината от просяка живеещ в сламена колиба и нямащ дори риза на гърба си? Така Иван взел вече твърдото решение да се посвети на Бог се завръща при родителите си Освен главния герой останалите образи също са много истински Цветан от Кочериново е дясната ръка на Калин и от тях двамата пропищява целия район А докато Иван е живял при царските хора неговата обична Яна е оженена насила за брат му С Лука техния син завършват основните действащи лица не само в третата но и в първите две части от трилогията Тук е и вторият праг който Иван трябва да прескочи Преодолявайки земната любов той се отправя към манастир който скоро след това напуска за да стане пустинник За да намери първо себе си а след това да помага и на другите търсещиИменно от скитанията му в Рила започва и неговото стръмно изкачване по Лествицата Пътят по който върви нашият светия е тежък но извървиш ли го чака те Небесния Рай Така година след година стъпало по стъпало чрез лишения себепреодоляване и много Любов грешният Иван се катери по стълбата А междувременно и аз като читател заживях с неговите помисли благодеяния и стремления И накрая след като е съградил манастир по непристъпните чукари на Рила планина намерил е своите последователи светецът изкачва и последното стъпало на Лествицата и достига единение с Бог Но вместо да седне от дясната му страна той продължава своята мисия да дири и показва Истината на незрящите по цял святИ ако свети Иван Рилски е човек то нима ние също сме хора Господи? В други случаи щях да оставя Аз грешният Иван без да я довърша Продължих до края само за да видя дали пък няма да ми стане симпатичен или поне интересен тоя ИванЙоан Е не ми стана Това се оказа една много не моя книга Нито героите ми харесаха с изключение може би на Яна и не не е от женска солидарност нито можах да повярвам на свръхестествените им способности описанието на каменната къща на Калин изби рибата и то не по правилния начин нито можах да повярвам на мотивацията им Да кажеш че някой си герой е еманацията на черното мръсно мрачно Зло и view spoilerда го въвлечеш в безсмислена омраза и вражда с друг герой при това негов брат hide spoiler Фен съм на Николай Светлев но това е неговата книга която харесах най малко Първата половина беше исторически роман втората житие на Св Иван Рилски Сиреч все неща които недолюбвам особено Хубаво и увлекателно написана но зарад едни определени сцени не бих я нито препрочел нито препоръчал а и да имаше начин да я изтрия от главата си бих

Аз, грешният Иван Kindle Þ Аз,
  • Paperback
  • 318 pages
  • Аз, грешният Иван
  • Николай Светлев
  • Bulgarian
  • 22 August 2016
  • 9789548430258